1.10.2024 г., 8:55 ч.

От живите по-жив! 

  Поезия
147 7 7

ОТ ЖИВИТЕ ПО-ЖИВ!

 

... какво на този свят ще ме завръща, когато си отида някой ден? –

да си нагледам бащината къща, в която друг живее вместо мен,

нощвѝте, дето втасваше си хляба, и кладенеца с вехтия чекрък,

и дворчето с мушкатото на баба – и грохналия дядов асмалък,

ушичките на моя хитър заек, залегнал пак в купчинката талаш,

и Мурджо, който всяка вечер лае, надуши ли махленския апаш,

 

едно перце от кротка щъркелица, която край коминчето гнезди,

чемберите на черната вдовица, живяла в сън и спомен за преди,

камбаната на килнатата черква, която за вечерня пак звъни? –

и сякаш казва – идат пак, Валерка, за тебе най-щастливите ти дни,

и в шепата на Бог – единосъща, отново да съм истински щастлив

там, дето от Безкрая ще се връщам, и ще съм жив! – от живите по-жив.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??