От живите по-жив!
ОТ ЖИВИТЕ ПО-ЖИВ!
... какво на този свят ще ме завръща, когато си отида някой ден? –
да си нагледам бащината къща, в която друг живее вместо мен,
нощвѝте, дето втасваше си хляба, и кладенеца с вехтия чекрък,
и дворчето с мушкатото на баба – и грохналия дядов асмалък,
ушичките на моя хитър заек, залегнал пак в купчинката талаш,
и Мурджо, който всяка вечер лае, надуши ли махленския апаш,
едно перце от кротка щъркелица, която край коминчето гнезди,
чемберите на черната вдовица, живяла в сън и спомен за преди,
камбаната на килнатата черква, която за вечерня пак звъни? –
и сякаш казва – идат пак, Валерка, за тебе най-щастливите ти дни,
и в шепата на Бог – единосъща, отново да съм истински щастлив
там, дето от Безкрая ще се връщам, и ще съм жив! – от живите по-жив.
© Валери Станков All rights reserved.
