ОТ ЛУДОСТ НЕБРЕЖНИ
Пресякохме с тебе пътища грешни,
един към друг устремени... В забрава.
Не съм мечтала дори да те срещна
(и дали въобще е притрябвало),
щом нахално в очите ми ровиш,
отхвърлил безпаметно всяка подробност.
Нелегално в душата ти стъпвам и ходя.
Не знаеш дори на какво съм способна.
Разпръскваш ме. Листопад от копнежи
рисуваш по устните, чертаеш слънца.
Пресякохме пътища от лудост, небрежни,
в сърцата приютили миг в пролетта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
