От мойта вяра храмове градя
От мойта вяра храмове градя….
на Жоро
събуждам се измислена до теб
дъхът ми с твоя тихо се преплита
а после във забързания ден
снагата ми в далечното отлита
очакваш ме със трепет и със жар
нали съм само твоята кралица
със своя неподправен детски чар
те омагьосвам като сребърна звездица
обичаш да ме слушаш да мълвя
да те докосвам с пръстите си нежни
от мойта вяра храмове градя
от мислите си – пътища безбрежни
така ще бъде хиляди лета
в едно обичане родено в синевата
ще ни запази вечни радостта
щом стъпките ни скрие тишината
19.04.2016г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
