От мъка по теб
Бакър със вино ще изпия...
Нощта пък ще ми стане мост.
Безславно, за да се затрия,
за тебе аз ще вдигам тост.
И зарад' теб ще се напия -
от трезвеност да нямам грам.
От мъка аз ще се навия
за теб живота си да дам.
И безлюбовен ще си ида
от този земен свят красив,
а дяволът ще ме разприда
със нрава си жесток и див.
А ти ще помниш, че от вино
загубих теб и любовта.
Това бе моето Камино
и на живота ми - смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
