22.09.2020 г., 7:36

От нас зависи

489 0 5

 

 

Отново празник с стара дата

от дни на чест и сила мъжка. 

Проблясва пламък във сърцата, 

кръвта във вените се плиска

и пее за дела велики. 

 

И точка! Ще дойде нов ден в календара,

по пътя си ще тръгне всеки 

загубил пак и дух, и вяра, 

сред житейските пътеки... 

 

Защо достигна се до тук

от други все да сме зависими?

Ръждясваме, като захвърлен плуг, 

покорни и послушно хрисими... 

 

Дали това са предполагали

онези, на онази свята дата, 

когато подписите са си слагали, 

че днес България ще бъде, като гето?...

 

А всичко е във нас! От нас зависи

да преоткрием старите си истини, 

да си спомниме за силата си, 

и наистина ще бъдем независими!

 

21.09.2019.

 

Георги Каменов 

 

Честит Ден на Българската Независимост! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Деа, дано!
  • Честит празник! Дано си спомним, че имаме лъвски сърца...
  • Честит да е, Мариана.
    Благодаря ти за отношението.
  • Благодаря за хубавия коментар, Теодора.
  • Хареса ми как си описал реалността "да си спомниме за силата си, и наистина ще бъдем независими!". Според мен трябва да си спомниме за силата им, която им е дала независимост. Независимост е синоним на силен дух, а в момента народът е сломен и незнае за какво се бори.
    Поздрав, хареса ми!
    Честит ден на Независимостта!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...