mislitel (Георги Каменов)
78 1.4K

22 sept 2020, 7:36

От нас зависи

Poesía » Civil

491 0 5

Отново празник с стара дата

от дни на чест и сила мъжка.

Проблясва пламък във сърцата,

кръвта във вените се плиска

и пее за дела велики.

И точка! Ще дойде нов ден в календара,

по пътя си ще тръгне всеки

загубил пак и дух, и вяра,

сред житейските пътеки...

Защо достигна се до тук

от други все да сме зависими?

Ръждясваме, като захвърлен плуг,

покорни и послушно хрисими...

Дали това са предполагали

онези, на онази свята дата,

когато подписите са си слагали,

че днес България ще бъде, като гето?...

А всичко е във нас! От нас зависи

да преоткрием старите си истини,

да си спомниме за силата си,

и наистина ще бъдем независими!

21.09.2019.

Георги Каменов

Честит Ден на Българската Независимост!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mislitel (Георги Каменов)

Благодаря, Деа, дано!

2020-09-22T12:10:45+03:00
ДИС (Деа)

Честит празник! Дано си спомним, че имаме лъвски сърца...

2020-09-22T11:50:58+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Честит да е, Мариана.
Благодаря ти за отношението.

2020-09-22T09:15:13+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Благодаря за хубавия коментар, Теодора.

2020-09-22T08:45:54+03:00
terita (Теодора Атанасова)

Хареса ми как си описал реалността "да си спомниме за силата си, и наистина ще бъдем независими!". Според мен трябва да си спомниме за силата им, която им е дала независимост. Независимост е синоним на силен дух, а в момента народът е сломен и незнае за какво се бори.
Поздрав, хареса ми!
Честит ден на Независимостта!

2020-09-22T08:20:32+03:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0