Отричай ме
в най-непрогледните бездни
на душата си,
дълбоко в мрачната тъма
ме обкови в обезвереното внушение
и зад стъклото си ме обладай,
до болка разпознал се в нищетата ми...
Бях там тъй ничия,
че Дявола ме присвои за себе си
... от съжаление.
Отрече ме
в лъжливата измисленост ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация