velikataniki (Николина Милева)
207 6868
18 nov 2010, 8:12

Oт себе си...отрекох се 

  Poesía
790 0 18

 

 

Отричай ме

 в най-непрогледните бездни

 на душата си,

дълбоко в мрачната тъма

  ме обкови в обезвереното внушение

и зад стъклото си ме обладай,

 до болка разпознал се в нищетата ми...

Бях  там тъй ничия,

че Дявола ме присвои за себе си

... от съжаление.

 

Отрече ме

 в лъжливата измисленост

 на сетивата си,

 без поглед и без обоняние,

като парфюм

 от плътска жлъч

 попи във мен следите от потта...

и нарисува  ме,

 Не,

 разкъса  ме,

 венча  ме за встъпителното отчаяние,

а вместо в слънчевия лъч,

 окъпа  ме във пълнолунната тъга.

 

Отрече  ме,

когато съм най-плаха

 и сама отрекох  се от себе си.

Не се смили,

 а с острието издълба онази яма

 и  покри останките с прахта.

Бутни ме,

 че съм цяла избеляла в изтърканите ласки

 на ръцете ти.

Не ме събуждай,

Виж,

обходих  всичките планети

 и в твоята намерих пропастта.

 

Отричай ме не в пламъците,

а в самотните,

дори злощастни страсти на сърцето си.

Раздай ме на окаяните грешници,

пред Него сведени

 във  вярата с протегнати ръце,

и  ме създай  за теб  пречистена,

различна и до край забравена

 от  греховете  си...

И не защото мен ме има,

 а защото аз от себе си...

отрекох се.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??