23.06.2013 г., 14:31

От татковите рамене

861 0 8

Гледах по телевизията репортаж от вчерашните протести -

едно невръстно момченце каза, че баща му искал да го направи приличен човек

 и затова го взел със себе си...

Дълбоко се развълнувах и написах "От татковите рамене".

 

Голям съм…

От татковите рамене

развявам българското знаме -

фар сред кипнало море

от хора и съдби.

А той,

суров и гневен,

не престава да крещи:

„Свобода,

чест,

достойнство!

Горд

и изправен бъди!“

Голям съм…

Чувам,

баща ми задъхан мълви:

„Гледай, сине

и приличен Човек

ти стани!“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...