Jun 23, 2013, 2:31 PM

От татковите рамене

  Poetry » Civic
860 0 8

Гледах по телевизията репортаж от вчерашните протести -

едно невръстно момченце каза, че баща му искал да го направи приличен човек

 и затова го взел със себе си...

Дълбоко се развълнувах и написах "От татковите рамене".

 

Голям съм…

От татковите рамене

развявам българското знаме -

фар сред кипнало море

от хора и съдби.

А той,

суров и гневен,

не престава да крещи:

„Свобода,

чест,

достойнство!

Горд

и изправен бъди!“

Голям съм…

Чувам,

баща ми задъхан мълви:

„Гледай, сине

и приличен Човек

ти стани!“

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...