От толкова опити...
От толкова опити...
От толкова опити да съм щастлива
сякаш изтрих любовта в мен,
от толкова провали тя си отива,
ще се завърне може би някой ден.
От толкова опити да обичам
сякаш изгубих същността си,
принизявах се и се обричах,
чувах само сърцето си.
От толкова лъжи то бе потрошено,
отнеха ми и него дори,
парче по парче разпиляно,
събирах го от безброй мъжки души.
От толкова празни надежди
усещах в себе си празнота,
мисли объркани подреждах
нямах сили да избягам от поредната лъжа.
От толкова много интриги
се погубиха всичките чувства,
плътта ми обвита във вериги
с борба за любов тя възкръсва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Амбова Всички права запазени
