Проветриво е и във двете ти предсърдия.
Студенокръвен си навярно затова.
Виж - свещите гаснат във твое присъствие,
а в сънищата си ме плъзгаш по леда.
От вятърничавост... се разболявам.
Поредна жертва, вписана в болничен лист.
Преди да почна аз да се надявам
с хладен разум да ме ... проветриш,
отсичам:
Остани си със здраве, крадецо на пламъци.
(Макар и при тебе да става течение)
Много вятърни кули строиш, много замъци...
И спирам да ти давам обяснения.
Аз ще ида при свещите, там ми е истинско.
Страх от вятъра нямам, но затварям вратата.
В тебе не вярвам. Ти си странна измислица.
А в измислици вярват само децата.
© Елена Биларева Всички права запазени