10.03.2006 г., 11:01 ч.

От утре 

  Поезия
1216 0 9
              От утре

Порцеланова кукла от утре ще бъда,
студена,красива и модна.
Робиня на вечната своя присъда,
далечна и адски свободна.

Далече от теб ще разстилам смеха си,
да,мога без теб да се смея!
А ти горделиво ще сдържаш дъха си,
копнеещ да чуеш как пея.

Ще плискам косите си щедро дъждовни
и гибелна суша ще нося,
ще галя с очите си нежно гальовни,
за обич коварно ще прося.

Свенливо любезна ще моля за помощ,
в беда всеки друг ще завличам,
че тихата лава,зловещо пълзяща
сама океана пресича.

© Владислава Генова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??