От утре
От утре
Порцеланова кукла от утре ще бъда,
студена,красива и модна.
Робиня на вечната своя присъда,
далечна и адски свободна.
Далече от теб ще разстилам смеха си,
да,мога без теб да се смея!
А ти горделиво ще сдържаш дъха си,
копнеещ да чуеш как пея.
Ще плискам косите си щедро дъждовни
и гибелна суша ще нося,
ще галя с очите си нежно гальовни,
за обич коварно ще прося.
Свенливо любезна ще моля за помощ,
в беда всеки друг ще завличам,
че тихата лава,зловещо пълзяща
сама океана пресича.
Порцеланова кукла от утре ще бъда,
студена,красива и модна.
Робиня на вечната своя присъда,
далечна и адски свободна.
Далече от теб ще разстилам смеха си,
да,мога без теб да се смея!
А ти горделиво ще сдържаш дъха си,
копнеещ да чуеш как пея.
Ще плискам косите си щедро дъждовни
и гибелна суша ще нося,
ще галя с очите си нежно гальовни,
за обич коварно ще прося.
Свенливо любезна ще моля за помощ,
в беда всеки друг ще завличам,
че тихата лава,зловещо пълзяща
сама океана пресича.
© Владислава Генова All rights reserved.
