8.11.2009 г., 1:09

От виното на любовта

839 0 0

Дървото не гори в пещта.

До него, ако няма друго,

сърцето будно е в нощта,

щом влюбено е лудо.

 

 

Тази нощ в едно ще бият

две изстрадали сърца,

 а усмивките не крият,

 че е жива любовта.

 

 

Нека тази нощ да пием

от вùното на любовта,

миналото да изтрием,

да не търсиме вина.

 

 

Навън е люта зима,

всичко е покрил снегът,

а в нашите сърца

грее пролетта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райна Маргина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...