31.07.2011 г., 14:24

Отблясъци

585 0 1

Игра на сенки.

Бяло и черно. Полутонове.

Думи, които раняват.

Размити желания.

Неказани тайни.

Полускрита луна.

Нощта е толкова бяла.

Тишината ме гали.

Бяло и черно - отблясъци.

Мисля само за теб сега.

Скривам се нежно в съня.

И си отивам. Бавно, бавно в нощта.

Скрива се моята сянка.

Пътувам нанякъде.

Води ме моята тайна - самотна луна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиана Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...