severianin (Валентин Чернев)
417 677
20.04.2013 г., 17:53 ч.

Отблясъци 

  Поезия
462 0 4

 

 

ОТБЛЯСЪЦИ

 

 

Исках да бъдем със теб, както някога, двама.

Ти ми отвори,

но как да прекрача – не зная.

Място за мене и днес, както някога, няма –

сенки безплътни стълпени са в твоята стая.

 

Исках със тебе по глътка да пием за сбогом.

Ти ми наля.

Но това не е вино за мене –

даже наздравица проста да вдигна не мога:

само отблясъци в празната чаша се пенят.

 

Исках да сложа ръка на гръдта до сърцето,

чувство от някога

в залеза сив да покълне –

сухи и мраморно хладни не трепват ръцете,

само със спомени мъртви сърцето е пълно.

 

Спомени,

сенки,

отблясъци...

Мъртви миражи

скриват на тази пустиня безплодния пясък.

Има ли плът изживяното,

кой ще ми каже,

или е сянка от спомен,

измамен отблясък?...

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??