ОТБЛЯСЪЦИ
Исках да бъдем със теб, както някога, двама.
Ти ми отвори,
но как да прекрача – не зная.
Място за мене и днес, както някога, няма –
сенки безплътни стълпени са в твоята стая.
Исках със тебе по глътка да пием за сбогом.
Ти ми наля.
Но това не е вино за мене –
даже наздравица проста да вдигна не мога:
само отблясъци в празната чаша се пенят.
Исках да сложа ръка на гръдта до сърцето, ...