Отблясъци
ОТБЛЯСЪЦИ
Исках да бъдем със теб, както някога, двама.
Ти ми отвори,
но как да прекрача – не зная.
Място за мене и днес, както някога, няма –
сенки безплътни стълпени са в твоята стая.
Исках със тебе по глътка да пием за сбогом.
Ти ми наля.
Но това не е вино за мене –
даже наздравица проста да вдигна не мога:
само отблясъци в празната чаша се пенят.
Исках да сложа ръка на гръдта до сърцето,
чувство от някога
в залеза сив да покълне –
сухи и мраморно хладни не трепват ръцете,
само със спомени мъртви сърцето е пълно.
Спомени,
сенки,
отблясъци...
Мъртви миражи
скриват на тази пустиня безплодния пясък.
Има ли плът изживяното,
кой ще ми каже,
или е сянка от спомен,
измамен отблясък?...
© Валентин Чернев All rights reserved.
