8.11.2008 г., 21:08 ч.

Отчужденост 

  Поезия
638 1 4
Един на друг сме чужди, но нима -
можем да сме някак по-различни?
Разминахме се бързо, без вина -
на безкрайно непознати днес приличахме.
Отделихме си по поглед, но кога
имаше в очите нещо повече?
Аз отново бях приятел със студа -
кажи ми - днес кое бе новото?
Това ли - че не казах "Здрасти" -
или това, че ти е тъжно, щом ме видиш?
Нещо в устните ли трепна ми кажи?
Аз не бих могъл да се обидя -
защото разликата знам сега
и тя си има собствена причина.
(Още помня пулсът на нощта,
щом твоето сърце към мен изстина...)

И един на друг сме чужди. Но нима -
можем да сме някак по-различни?
Неспособни сме да променим света,
щом веднъж сме се обичали...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • странни са усещанията ни, преди такива случайни уж срещи...
    поздрав!
  • Една история за счупена стомна и още много неща. Хареса ми, напоследък честичко се спирам при теб. Харесва ми как пишеш.
  • Нещо в устните ли трепна ми кажи?
    - може би ти е казала "Обичам те?!"
  • " (Още помня пулсът на нощта,
    щом твоето сърце към мен изстина...) "........... разплака ме
    Много е хубаво
Предложения
: ??:??