Отчужденост
Един на друг сме чужди, но нима -
можем да сме някак по-различни?
Разминахме се бързо, без вина -
на безкрайно непознати днес приличахме.
Отделихме си по поглед, но кога
имаше в очите нещо повече?
Аз отново бях приятел със студа -
кажи ми - днес кое бе новото?
Това ли - че не казах "Здрасти" -
или това, че ти е тъжно, щом ме видиш?
Нещо в устните ли трепна ми кажи?
Аз не бих могъл да се обидя -
защото разликата знам сега
и тя си има собствена причина.
(Още помня пулсът на нощта,
щом твоето сърце към мен изстина...)
И един на друг сме чужди. Но нима -
можем да сме някак по-различни?
Неспособни сме да променим света,
щом веднъж сме се обичали...
можем да сме някак по-различни?
Разминахме се бързо, без вина -
на безкрайно непознати днес приличахме.
Отделихме си по поглед, но кога
имаше в очите нещо повече?
Аз отново бях приятел със студа -
кажи ми - днес кое бе новото?
Това ли - че не казах "Здрасти" -
или това, че ти е тъжно, щом ме видиш?
Нещо в устните ли трепна ми кажи?
Аз не бих могъл да се обидя -
защото разликата знам сега
и тя си има собствена причина.
(Още помня пулсът на нощта,
щом твоето сърце към мен изстина...)
И един на друг сме чужди. Но нима -
можем да сме някак по-различни?
Неспособни сме да променим света,
щом веднъж сме се обичали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
