8 nov 2008, 21:08

Отчужденост

  Poesía
825 1 4
Един на друг сме чужди, но нима -
можем да сме някак по-различни?
Разминахме се бързо, без вина -
на безкрайно непознати днес приличахме.
Отделихме си по поглед, но кога
имаше в очите нещо повече?
Аз отново бях приятел със студа -
кажи ми - днес кое бе новото?
Това ли - че не казах "Здрасти" -
или това, че ти е тъжно, щом ме видиш?
Нещо в устните ли трепна ми кажи?
Аз не бих могъл да се обидя -
защото разликата знам сега
и тя си има собствена причина.
(Още помня пулсът на нощта,
щом твоето сърце към мен изстина...)

И един на друг сме чужди. Но нима -
можем да сме някак по-различни?
Неспособни сме да променим света,
щом веднъж сме се обичали...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • странни са усещанията ни, преди такива случайни уж срещи...
    поздрав!
  • Една история за счупена стомна и още много неща. Хареса ми, напоследък честичко се спирам при теб. Харесва ми как пишеш.
  • Нещо в устните ли трепна ми кажи?
    - може би ти е казала "Обичам те?!"
  • " (Още помня пулсът на нощта,
    щом твоето сърце към мен изстина...) "........... разплака ме
    Много е хубаво

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...