3.06.2010 г., 21:31

Отдалечаване

673 0 1

Отдалечаване

 

Букети от рози омайни

ти ми подаряваш и караш

сърцето ми лудо да бие.

Притварям очи, вдъхвам аромата...

 

Мечтая за лунните нощи и 

летните дни, сини и нежни.

Потапям ги, но във вазата 

те бързо увяхват.

Стопяват се като "розови дни",

мечтите ми "розови" намират

друга посока.

 

Аз премигвам, притварям

клепачи и тръгват горещи сълзи.

 Молят те, ела да мечтаем отново...

Да чакаме изгрева, да изпращаме

залеза, да си сваляме още звезди.

 

Но ти обръщаш ми гръб

и заспиваш.

Настава тишина, мрак и боли.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...