Jun 3, 2010, 9:31 PM

Отдалечаване

  Poetry
676 0 1

Отдалечаване

 

Букети от рози омайни

ти ми подаряваш и караш

сърцето ми лудо да бие.

Притварям очи, вдъхвам аромата...

 

Мечтая за лунните нощи и 

летните дни, сини и нежни.

Потапям ги, но във вазата 

те бързо увяхват.

Стопяват се като "розови дни",

мечтите ми "розови" намират

друга посока.

 

Аз премигвам, притварям

клепачи и тръгват горещи сълзи.

 Молят те, ела да мечтаем отново...

Да чакаме изгрева, да изпращаме

залеза, да си сваляме още звезди.

 

Но ти обръщаш ми гръб

и заспиваш.

Настава тишина, мрак и боли.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...