21.01.2009 г., 22:41

Отдавна се свърши

753 0 3

През отчаяни филмови ленти
се взирам в очите ти.
През светове далече отвъд
те чакам в мечтите си.
В осмислен контекст
на старата драма
се връщам във мислите.
В безсмислени текстове
с думи размазани
си драскам “обичам те”.
От разпилените листи
докосвам със чувства
сърцето ти.
(отдавна се свърши)

През старите фотоси
в счупена рамка
търся спомени
да продам на търг
за ненужни никому вещи.
Зад старите плочи
намирам си малко,
потънали в прах,
но още във рамка.
През прозрачните петолиния
са скрити желания.
Трудно забравени,
комични списания.
В една мелодрама
в дълбока измама
една мисъл пропускам
в тишина премълчана…

 

(карикатури на нашите детски мечти)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Благоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!
  • Много е хубаво!
    ''една мисъл пропускам
    в тишина премълчана…'' това ми хареса адски много =)


  • прекалено ми е натруфено с (опит за оригинални) метафори и нищо не разбрах... пък и "карикатурите"...
    може и в мен да е грешката...
    пак ще пробвам.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...