Отдушник на човешката помия  - 

това бе той, горкия.

Поемаше от другите най - лошото

и с усмивка опитваше да го пречиства,

а признанието продължаваше да липсва.

Отдушник на човешка мръсотия - 

това бе той, горкия.

Понасяше грозните и тежките слова

на своите плещи сякаш от скала

и ги заряваше дълбоко в клетата душа.

Отдушник на върховна простотия - 

това бе той горкия.

Правеше го не с друга цел подмолна,

а просто бе такъв глупакът му с глупак - 

готов и със врагът да е добряк.

Отдушник на злокобна чернотия,

о, да, това бе той - горкия.

Загубил не отскоро идентичност

все блуждаейки във чуждата тъга,

фалшиво весел със свойта самота...