27.09.2014 г., 12:35  

Отговор

1K 0 5

 

 

 

Завръщал ли си се във празен дом,

във който господар е тишината?

Броил ли си, за да заспиш, до сто?

Изгубвал ли си полъха на вятъра?

Очаквал ли си някой пощальон

да хвърли плик с подател неизвестен?

Изтръгвал ли си от сърцето стон,

превръщал ли си пролетите в есени?

Посрещал ли си празниците сам

и пил ли си 

сълзи вместо  наздравица?

Строил ли си в неволя божи храм?

И бил ли си от ближния предаден?

Заспиваш ли в леглото без жена?

Прегръщаш ли миражи и химери?

А бил ли си осъждан без вина?

А бил ли си изгубен и намерен?

А молил ли си някога смъртта

да прибере душата ти прокажена?

Не знаеш ли какво е самота?

Добре... седни до мен - ще ти разкажа...

 

Р. Чакърова

 

Лондон, 26/09/2014', 00:10ч

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавите отзиви!Стойна,не приемайте всичко буквално-аз съм весел и усмихнат човек!Поздрави!
  • Развълнува ме...
  • Добра вечер, Роси!
    Може би в някои подобни ситуации изпадат доста хора, но всичките са твърде много да се понесат от един човек.Сега, когато чета твърде тъжното ти, но чудесно стихотворение - аз слушам вече твоя разказ...
    Съпричастна съм към твоите изпитания, но едва ли ще почувтваш облекчение?Трябва сама да се справищ, като вярваш в доброто утре!
    Стискам ръката ти и ти желая много кураж и ведро настроение!
  • Без думи!
  • Страхотно, Росица!
    Много силен стих!
    Поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...