10.09.2024 г., 9:41

Отговор

523 1 0

Две думи казани в нощта,
чийто отговор не бе дочакан.
А лъжливи обещания сега,

ми се сбират още във душата. 
Кога ще мога да ти кажа насаме,
че трудно е от тебе да избягам
и досущ на истинско дете

се молех да не ме оставяш.
Молех се да бъде с теб

и всичко друго да забравя,
но ето, че сега поне
не искам да ти отговорям,
А двете думи във нощта

ще чакат отклик до безкрая,
едно само "обичам те"

никога не се забравя. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Селма Молла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...