21.07.2014 г., 16:32

Отиде на кино

698 0 9

Дъжд е приседнал сред розите -

ниже герданчета на паяжина.

Мокър, с настръхнала козина,

днеска животът отиде на кино.

Филмът е онзи, познатият -

няма прожекция, няма билети.

В главната роля – апатия

(само редовно й сменят сюжета).

 

Паяк се крие сред розите,

пипкаво ниже дъждовни мъниста.

Всяка отрова е в дозата -

свикват живота съвсем да не мисли.

Корабче плава в окото му,

дъжд на гердани, с кожуха си носи.

Няма го тука животът ни -

тръгна на кино от десет до осем.


Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Възхищение и аплодисменти с огромна радост и удоволствие!!!
    Изящна и в същото време толкова дълбока поезия!
  • благодаря за коментарите!
  • Великолепно. Възхитителна поезия. Поздравления
  • Животът... Толкова е писано.
    За злобата и аромата му,
    за навиците му, за липсите,
    с които ни закърмва рано...
    Но все пак.Някога поднася
    след дъжд най-пъстрата дъга.
    Усмивка весела от Радост.
    (Познавам я. И я чета)
  • Истинска поезия!!Толкова красота, толкова приказни метафори и прекрасна идея!!Тъжно е, но си го написала толкова хубаво..Наистина докосваш сърцето!!Огромни поздравления!! Много ми хареса и бъди щастлива и никога апатична!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...