Дъжд е приседнал сред розите -
ниже герданчета на паяжина.
Мокър, с настръхнала козина,
днеска животът отиде на кино.
Филмът е онзи, познатият -
няма прожекция, няма билети.
В главната роля – апатия
(само редовно й сменят сюжета).
Паяк се крие сред розите,
пипкаво ниже дъждовни мъниста.
Всяка отрова е в дозата -
свикват живота съвсем да не мисли.
Корабче плава в окото му,
дъжд на гердани, с кожуха си носи.
Няма го тука животът ни -
тръгна на кино от десет до осем.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Все права защищены
Изящна и в същото време толкова дълбока поезия!