Ти просто си тръгна, ей така,

без да се сбогуваш и без причина.

Както есента преди зимата да е дошла,

ти нанякъде ей така си замина.

Остави спомени недоразказани,

като финал отворен на някой роман.

Мечти и думи, чувства не показани,

все едно са прах разпилян.

Надежда навеки погребана,

на която цветя всеки ден нося.

Любов непотребна, ограбена,

която от други аз прося.

Замина си, не бих те върнала,

защото отдавна си спомен за мен.

Не бих те целунала или прегърнала,

дори възможност да имам в днешния ден.