Отиде си лятото
Отиде си лятото
Отиде си лятото. Тръгват последни ята.
Земята им маха за сбогом с посърнали клони.
Небето със облаци тъжни покрива света
и капки дъждовни – сълзици замислено рони.
Пустеят горите. Предзимният вятър през тях
прелита с въздишка на скитник - самотник в неволя.
Цветя и тревици, познали и слънце, и смях,
заспиват с надежда, сънувайки новата пролет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
