Отишла си е
Отишла си е
Колко пъти се опитвахме напразно
вплетени да задържим ръцете.
Колко дълго във вазата оставих
подареното от тебе цвете.
Колко пъти с думи най-красиви
залепвахме за кратко любовта.
А след всеки нежен полъх
тя се чупеше на хиляди места.
Колко нощи с маски на лицето
разпалвахме угасналата страст.
Нима огънят ще се запали,
щом порой вали над нас?
Крясъци, лъжи, тревоги
разделяха ни всеки ден.
И ето, днес дори не помня
в теб ли е вината, или в мен.
Колко пъти се опитвахме напразно
с думи да залепим любовта.
Докато ние сме се заблуждавали,
тя отишла си е през задната врата.
Колко пъти се опитвахме напразно
вплетени да задържим ръцете.
Колко дълго във вазата оставих
подареното от тебе цвете.
Колко пъти с думи най-красиви
залепвахме за кратко любовта.
А след всеки нежен полъх
тя се чупеше на хиляди места.
Колко нощи с маски на лицето
разпалвахме угасналата страст.
Нима огънят ще се запали,
щом порой вали над нас?
Крясъци, лъжи, тревоги
разделяха ни всеки ден.
И ето, днес дори не помня
в теб ли е вината, или в мен.
Колко пъти се опитвахме напразно
с думи да залепим любовта.
Докато ние сме се заблуждавали,
тя отишла си е през задната врата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Пиф Всички права запазени
