Отишла си е любовта
Отишла си е любовта
След толкова убийствени самотни вечери без теб,
аз успях да се съвзема и да вдигна глава.
През всичките тези мрачни дни все се питах -
обичал ли си ме истински ти...
През всички тези тежки месеци
аз пазих се от теб като от огън.
Но ето ме сега...
Сама в стаята, пропита от
спомени за теб и мен, болезнените.
От нея - любовта, снощи усетих,
че останало е само това.
И сега казвам сбогом на миналото ни,
на някогашните мечти, надежди,
защото разбрах...
След толкова пагубни дни, вечери и месеци,
в които копнежът да се върнеш бе по-силен от всичко,
аз разбрах.
Едва сега, в тази нощ последна,
прощална, агонизиращата нощ,
която за първи път усети студа между нас.
Страстта си е отишла,
не остана и презрението, нито омраза,
нито болка или тъга... нищо.
Отдавна умряла е любовта.
А сега в тази стая, плачеща около мен,
аз стоя студена като камък
и символично устните шептят: "Сбогом".
Последно сбогом на теб и любовта.
Тъжна и болезнена, но истината е това.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Димитрова Всички права запазени
поздрави 
