Отива си...
Отдалечава се... без жест и без слова,
не казва сбогом. Просто си отива...
Нима виновен има за това?
Нима очаква да съм по-щастлива?
А как се уморих да ме боли
и исках тука - близо, от далече
да се завърне с ранните мъгли
и да не си отива вече...
Ала Земята бясно се върти,
разпъва ни на мъченични кръстове...
И все по-малко с всеки ден боли,
а точно туй сърцето ми разкъсва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любимата Всички права запазени
