Отивай си
Отивай си!Че нищо не остана
от тъй наречената ни "Любов ".
Отивай си!Че аз съм жива рана,
а ти палачът-зъл, немилостив.
Отивай си!Че вече нямам нищо-
ти всичко ми открадна тази нощ,
превърна ме във статуя, във камък
отне ми и мечтите и съня.
Отивай си!Аз вече си отидох
в мига във който те видях
заплетен в чужди устни и прегръдки,
а аз сама...отритната...навън...
Присвита като куче пред вратата ти
и виеща под немия балкон-
молеща за топлинка и щастие,
тресяща се от мъка и от студ.
Но ти не чу, че молих и те виках,
не трепна твойто ледено сърце...
Отивай си!Че вече нямам нищо-
ти всичко ми открадна тази нощ.
2010 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Иванова Всички права запазени
