Отивай си, Лято
Отивай си, Лято
На…, не е на лятото,
На теб, прекрасна душичке!
Отмъкна последните думи, които вчера ѝ казах.
Лято, защо го направи и после тихо си тръгна?
С мълчание сякаш нарочно днес ме наказа,
смехът ми ти пречи и искаш отново да млъкна.
Открадна последните ноти, звучащи в ума ми.
Те бяха за нея, но ти без свян и тях ми отне.
Мога да свиря без тон, говоря ѝ също без думи.
Но моля те, Лято, в моите мисли остави я поне!
Остави ми я, моля те, там, да я виждам понякога!
С очите изписани тя ми говори и все се усмихва,
докосва ме нежно и сякаш пак отлита нанякъде.
В мисли и тя е до мен, в ръцете ми после притихва.
Отивай си, Лято, тръгвай, не я взимай със себе си!
Ти си само едно, но в любовта, знаеш, няма сезони.
Ще я топля през цялото време. От нея обсебен съм,
а ти, Лято, не обличай нашите чувства във брони!
Отивай си, Лято, утре на някоя пейка, знам, ще я видя,
дори да бъде покрита с листа, отрупана после със сняг.
Сърцето ми, Лято, е нейно, топлината не ще си отиде.
В него тя ще намира и пристан, и чувства, и целия свят…
04.09.2017 г. Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
