samira (Мариа)
33 38
15.05.2006 г., 0:10 ч.

отивам си... 

  Поезия
988 1 5

Мрази ме! Отивам си, ти прекали!
Не знам любовта да удря шамари.
Защо да оставам, пак помисли,
какво, като даже не пушиш цигари?

Отивам си, моля те, тръгвай и ти.
Какво ме задържа, напред продължавам.
Пусни ме, какво, като имаш пари?
Нали не мислиш, че аз се продавам?

Обичаш ме? Как изговори тези лъжи?
Обичаш само куклата Барби във мене.
Какво?... а нима това са сълзи?
Сълзите засъхват, но достойнството стене.

 

© Мариа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • поздравления!!
  • От любовта често получаваме удари под кръста!
    Ако не усетиш болка как е въэможно да си влюбен????
    Но когато болката не спира и е безпощадна-каква любов е това????
  • Стиха ти е много хубав!!!6 от мен!!!!
  • Мирела ,всичко е пред теб мило момиче!Живей!!!Хареса ми стиха ти!
  • Любовта удря,бие душата и сърцето с шамари и шутове понякога.Но любовта не посяга на тялото.Така мисли един прост рибар,който те поздравява за стихотворението и искреността!Ханк
Предложения
: ??:??