26.05.2005 г., 0:18

Отивам си

1.6K 0 1

            Отивам си след последната сълза.

            Обида, неизречени слова .

            Каде остана ти и споменът предишен?

            Къде си ти, къде съм аз?

            Два пламъка от  домашното огнище.

            Изгаряш  ти след случаен чат

            Раздвои  и обърка те  с красивите лъжи.

            Душата ти обрече и угасна семейният ни плам.

            Къде си ти сега? Не си при него, нито пък при  мен.

            Отивам си след последната сълза

            и споменът за мен изчезва...

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...