Отивам си след последната сълза.
Обида, неизречени слова .
Каде остана ти и споменът предишен?
Къде си ти, къде съм аз?
Два пламъка от домашното огнище.
Изгаряш ти след случаен чат
Раздвои и обърка те с красивите лъжи.
Душата ти обрече и угасна семейният ни плам.
Къде си ти сега? Не си при него, нито пък при мен.
Отивам си след последната сълза
и споменът за мен изчезва...
© Венцислав Йорданов Todos los derechos reservados