Отивам си
Изгубих се в гората от лъжи
и няма смисъл бодра да се правя,
тук ямите са пълни със змии,
Надежда сляпа пътя ми прокарва.
Не ме боли, че с обич не отвърна,
не ме боли, че чувства разпилях,
хиляда пъти тръгвах и се връщах,
страхувах се и без да ме е страх.
Отивам си и няма да се върна,
проклет да бъде онзи ден,
когато сляпа в тебе се препънах,
реших, че Принцът влюбил се е в мен.
Не искам повече да бъда сляпа,
прогледнах и от болка ослепях,
опасно е да чакаш в мрака някой,
а светлината е от идващия влак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
