valia1771 (Ивон)
371 11611
22.01.2010 г., 9:42 ч.

Отивам си 

  Поезия » Философска
1041 0 19

Изгубих се в гората от лъжи

и няма смисъл бодра да се правя,

тук ямите са пълни със змии,

Надежда сляпа пътя ми прокарва.

 

Не ме боли, че с обич не отвърна,

не ме боли, че чувства разпилях,

хиляда пъти тръгвах и се връщах,

страхувах се и без да ме е страх.

 

Отивам си и няма да се върна,

проклет да бъде онзи ден,

когато сляпа в тебе се препънах,

реших, че Принцът влюбил се е в мен.

 

Не искам повече да бъда сляпа,

прогледнах и от болка ослепях,

опасно е да чакаш в мрака някой,

а светлината е от идващия влак.

© Ивон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • а светлината е от идващия влак..
    Много добро!Браво!
  • Разминават се чувства и влакове
    на живота в палитрата пъстра.
    Търсим в другите своето царство
    и го пълним със болка и мъдрост...

    Аплодисменти за силния и искрен стих!
  • "Слепите" по-добре чувстват,макар че... по-често ги боли! Ослепителен
    стих! Слепи са тези които не чувстват... и внимавай с влака
  • Сила се иска, за да си тръгнеш... и вяра в себе си!
    Поздравления! Светла да си!
  • в тъгата се раждат светлината и любовта, като феникс от огъня, само може малко да изчакаш, колкото ти е необходимо... Силен стих, имаш право!
  • Не си сляпа и никъде няма да отиваш имаш си три слънца и ти пожелавам
    четвърто което да стопи всички болки в душата ти.....
  • много е силно и хубаво!!!
  • Не чакай в мрака! Погледни към светлината и не пропускай този влак!
  • Защо не се качиш на влака? Може пък този някой да е в него? Поздрави!
  • "Не искам повече да бъда сляпа,
    прогледнах и от болка ослепях,
    опасно е да чакаш в мрака някой,
    а светлината е от идващия влак."

    !!!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=163465
  • Тъжно, наистина изстрадано, доста силно. Не знам какво да ти кажа, освен, че лирическата геройня трябва да търси и вярва повече в любовта, независимо от раните и болките... колкото и мазохистко да звучи.
  • Изстрадано е, личи си.....
    "6"...ако имаше и по-висока, бих я сложила!
  • "прогледнах и от болка ослепях"

    Чак сърцето ме заболя...
  • Хубаво е!
  • страхотен стих! поздрав
  • Изпълнено с болка и отчаяние!!!
    "Не искам повече да бъда сляпа,
    прогледнах и от болка ослепях,"

  • О-оо, много силно, дълбоко и осмислено...
  • Поздрави!!!
  • "опасно е да чакаш в мрака някой,
    а светлината е от идващия влак"
    Много силен стих, Ивон!
    Привет!
Предложения
: ??:??