Отивам си...
Отивам си...
Отивам си, заминавам надалече.
Отивам си, не искам да те виждам вече.
Тръгвам, за да забравя теб и любовта.
Тръгвам, за да живея, но не в лъжа.
Всичко аз ти давах – любов, ласки и сълзи,
но с лека ръка за миг ти ги разруши.
Попътен вятър вее ми в косите,
далеч сам вече и не помня дните,
когато двама с тебе бяхме
аз в лъжа, а ти с внимание облян живяхме.
Проклиням те, за всяка моя болка,
завинаги нещасте да си ти.
Проклиням те, за всяка сълза проляна,
завинаги сърцето ще боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Амбова Всички права запазени
