Отивам си...
Отивам си...
Отивам си, заминавам надалече.
Отивам си, не искам да те виждам вече.
Тръгвам, за да забравя теб и любовта.
Тръгвам, за да живея, но не в лъжа.
Всичко аз ти давах – любов, ласки и сълзи,
но с лека ръка за миг ти ги разруши.
Попътен вятър вее ми в косите,
далеч сам вече и не помня дните,
когато двама с тебе бяхме
аз в лъжа, а ти с внимание облян живяхме.
Проклиням те, за всяка моя болка,
завинаги нещасте да си ти.
Проклиням те, за всяка сълза проляна,
завинаги сърцето ще боли.
© Мария Амбова All rights reserved.
