Отиваш си. Разплака се небето.
Земята изведнъж осиротя.
Родена в тишината на сърцето,
сълзата ми във изгрева преля.
Студеното дойде, за да го стопля
в прегръдката на мъртвите очи.
Отиде си. А другото не помня -
до зазоряване със болката си пих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация