5.01.2025 г., 20:11 ч.

Откакто неделята свърши 

  Поезия
113 2 2

Няма крайпътни камъни.
Няма крайпътни треви.
Откакто неделята свърши.
И Небето се изпепели…

Утрото ражда метафори,
гипсирани като смъртта.
Между поривът на сърцето.
И миражите на плътта…

Декоративни са всички Изгреви
зад своите розови очила,
докато прекосяват ливадите
на мотопеди и колела…

Виждам че няма камъни.
Виждам че няма треви.
Откакто неделята свърши.
И Хоризонта се самовзриви…

Нещо ме хваща за гърлото
и ме влачи към пропастта.
Между поривът на сърцето.
И миражите на плътта…

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??