Откакто неделята свърши
Няма крайпътни камъни.
Няма крайпътни треви.
Откакто неделята свърши.
И Небето се изпепели…
Утрото ражда метафори,
гипсирани като смъртта.
Между поривът на сърцето.
И миражите на плътта…
Декоративни са всички Изгреви
зад своите розови очила,
докато прекосяват ливадите
на мотопеди и колела…
Виждам че няма камъни.
Виждам че няма треви.
Откакто неделята свърши.
И Хоризонта се самовзриви…
Нещо ме хваща за гърлото
и ме влачи към пропастта.
Между поривът на сърцето.
И миражите на плътта…
© Георги Ревов All rights reserved.
