Отклонение

15.05.2007 г., 12:37 ч.

Поезия

5.0 / 4

627 0 10

ОТКЛОНЕНИЕ
Изкачвам билото на свод огрян,
от изгрева наивен на мечтите
и дрезгав залез, неусетно спрял -
в очи, погълнали без страх лъчите.
Със чувство за вина и ням копнеж
в катерене на хребети улисан,
наместо цвят и плод да набереш -
да газиш из трънака си орисан.
Изкуство е да се провираш тук -
наказван и отляво, и отдясно,
където те не следва никой друг ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Вдъхновение, събрано в шепа романтика
Измерения

Висок като планински връх е някога животът. По стръмното пълзя без дъх, в дълбокото – се кротвам, а ...
2012

Наздраве с чаша бренди до камината. Не топли, инак имаме дърва. Нали и с тебе някога се имахме, но о...
Откакто разбрах

Откакто разбрах Откак разбрах, че по малко умирам, да забърсвам прах се страхувам – (дихания кремира...

Още произведения »