Любо (Любен Стефанов)
86 202
15.05.2007 г., 12:37 ч.

Отклонение 

  Поезия
539 0 10

ОТКЛОНЕНИЕ

Изкачвам билото на свод огрян,
от изгрева наивен на мечтите
и дрезгав залез, неусетно спрял -
в очи, погълнали без страх лъчите.

Със чувство за вина и ням копнеж
в катерене на хребети улисан,
наместо цвят и плод да набереш -
да газиш из трънака си орисан.
 

Изкуство е да се провираш тук -
наказван и отляво, и отдясно,
където те не следва никой друг
в пътечката, дори за гущер тясна.

Отиваш си с представите за  свят,
през който като метеор минаваш.
И чувствата раними се роят -
във дирята, която просветлява.

А сводът  е притихнал във мига,
надвесил се над земната постеля.
И там - зад синкавата му дъга -
пътека  и простора ще се слеят.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??