Отклонение
ОТКЛОНЕНИЕ
Изкачвам билото на свод огрян,
от изгрева наивен на мечтите
и дрезгав залез, неусетно спрял -
в очи, погълнали без страх лъчите.
Със чувство за вина и ням копнеж
в катерене на хребети улисан,
наместо цвят и плод да набереш -
да газиш из трънака си орисан.
Изкуство е да се провираш тук -
наказван и отляво, и отдясно,
където те не следва никой друг
в пътечката, дори за гущер тясна.
Отиваш си с представите за свят,
през който като метеор минаваш.
И чувствата раними се роят -
във дирята, която просветлява.
А сводът е притихнал във мига,
надвесил се над земната постеля.
И там - зад синкавата му дъга -
пътека и простора ще се слеят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любен Стефанов Все права защищены
