26.02.2011 г., 16:47

Отключени думи (И само понякога)

630 0 4


Отключени думи

                (И само понякога)


Защото съм. Отдавна скроена,

между два чифта - обичащи

ръце и очи. От Бога водена

по тясната пътечка от животи.

 

Защото твоето мълчание

започна тихо да ме разлюлява,

събуждало острите стрели,

които притъпих с плътта ми .

 

Защото толкова „някога”

само на някои, Любими, се случва.

И просто, и само понякога,

остават отключени истински думи.

 

Не се сбогувам, просто няма

да съм вечната и живата за теб,

ако ме оставиш с тази рана

на молеца, за бримките ми лек.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...