26.05.2015 г., 21:52

Открадната любов

547 0 0

Тъгата аз не ще прогоня,

споменът за теб е още жив,

открадната любов е тази нашата,

като живота, буен, див.

 

Красотата на света, невидима е тя за мен,

защото бавно ме убива таз открадната любов.

Но ти си много променен

и аз не искам вече да крада любов.

 

Дните нижат се безкрайно,

в летен дъжд и зимен студ,

но ти все така, омайно,

си чаровен, бляскав като изумруд.

 

Но външността редовно лъже

и може лесно да те подведе,

"Недей се дава, пак да те подлъже",

но в капана аз отново хващам се.

 

Минаха година, даже две,

но ти не ме обикна,

обикаляше по всички барове,

но с мене ти не свикна.

 

Сега сама аз пиша 

стихотворения за моите страдания.

Глупаво е, а може би детинско,

но понякога подлагам се и на гадания. 

 

Не ме съди, защото те обичам,

минават ден и нощ, и ден.

В проблеми аз не те въвличам,

защото отчаяна съм от живота безвъзмезден.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крадла на Маже Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...