Открих и покорих покоя...
Люлея се в очите
на странника, продал душата си.
Оглеждам се в сълзите
на предадения от съдбата си.
Заигравам се в косите
на момичето, стоящо на върха.
Покорявам звездите,
едва стъпила на ръба.
Летя в зениците
на птицата с едно крило.
Стичам се по ресниците
на времето, което е било.
Разкъсвам синевата
с чужди ръце, покрити с пръст.
Потъвам в тъмнината
на душата, искаща мъст!
Чужда съм била и своя,
търсих преди да намеря,
открих и покорих покоя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Злори Всички права запазени
